Acts 1

Названието на тази новозаветна книга е традиционно, макар че в нея се разказва само отчасти за апостолската дейност на Петър и Йоан, а основно се говори за дейността на апостол Павел. Отделено е място още за Стефан и Филип, Варнава и Яков. Преданието на древната Църква приема за автор Лука, с чието име е свързано и третото евангелие, наречено в Деяния на апостолите 1:1 „Първата книга“. Времето на написването трябва да се постави в зависимост от Евангелието според Лука, съответно веднага след първото затворничество на апостол Павел (около 64 г.). Днес някои се стремят да датират книгата две десетилетия по-късно, но в такъв случай е необяснимо защо в нея не се споменава за разрушаването на Йерусалим от римските войски през 70 г. сл. Хр.

Лука започва тази ранна история на Църквата с кратко описание на Възнесение Христово, съобщава за попълването на числото на 12-те апостола с избора на Матия (1 гл.) и веднага предава основополагащото събитие за учредяването на Църквата – слизането на Светия Дух над апостолите на празника Петдесетница. Авторът разказва за мисионерската работа на апостолите в изпълнение на Христовата повеля да се проповядва „в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, започвайки от Йерусалим“(Лука 24:47). Те трябва да са Негови свидетели „в Йерусалим и в цяла Юдея и Самария и дори до края на света“, както Христос им заръчва преди възнесението Си (Д. А. 1:8). Описано е разрастването на Църквата в Йерусалим (1:4—8:3), Юдея и Самария (8:4—12:25), както и основаването на първите църковни общини сред езическите народи – в Сирия, Кипър, Мала Азия, Гърция, Италия (13:1—28:31). Важно място в повествованието заема разказът за първия събор в историята на Църквата – Апостолския събор (15 гл.). На него апостолите Петър и Павел заедно с Варнава споделят първия си опит от проповедта сред неюдеи, свидетелстват за приемането им в християнството чрез благодатта на Светия Дух. Това е повратна точка в дейността на Църквата, която широко отваря врати за всички народи, за да стане наистина всемирна.

Не може да се установи с точност кои са източниците на Лука за книгата му. Преданието го сочи като помощник последователно на апостолите Петър и Павел, от които явно е получил твърде много сведения. От друга страна, се вижда, че той не е ползвал посланията на ап. Павел като писмен източник. Но по това време са били живи много предания, които Лука очевидно е използвал (срв. Лука 1:1-2).

Обещание за изпращане на Святия Дух

1 ^a Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откакто започна,

2 ^b до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Святия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

3 ^c на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и им говореше за Божието царство.

4 ^d И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието на Отца, за което , каза Той, чухте от Мене.

5 ^e Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни.

Възнесението на Исус Христос

6 ^f И така, веднъж, като се събраха, те Го питаха: Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израил?

7 ^g Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в собствената Си власт.

8 ^h Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9 ⁱ И като каза това и те Го гледаха, Той се възнесе и облак Го подхвана и скри от погледа им.

10 ^j И като се взираха към небето, когато се възнасяше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха до тях

11 ^k и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.

Избирането на Матия за апостол

12 ^l Тогава те се върнаха в Йерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Йерусалим, на разстояние един съботен ден път.

13 ^m И когато влязоха в града, качиха се в горната стая, където пребиваваха Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

14 ⁿ Всички те единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му.

15 През тези дни Петър се изправи насред братята (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души) и каза:

16 ^o Братя, трябваше да се изпълни писаното, което Святият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който доведе онези, които хванаха Исус.

17 ^p Защото той беше причислен към нас и получи дял в това служение.

18 ^q Той обаче придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна по лице, пукна се в средата и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките йерусалимски жители, така че тази нива бе наречена на техния език Акелдама, т. е. Кръвна нива.

20 ^r Защото е писано в книгата на Псалмите: „Жилището му да запустее
и да няма кой да живее в него“;

и: „Друг нека вземе чина му.“

21 И така, от човеците, които дружаха с нас през цялото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше сред нас,

22 ^s като се почне от дните, когато Йоан кръщаваше, и се стигне до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И така, определиха двама: Йосиф, наречен Варсава, който носеше и името Юст, и Матия.

24 ^t И се помолиха със следните думи: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи онзи от тези двама, когото си избрал,

25 ^u да приеме своя дял в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

26 И хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия; и той бе причислен към единадесетте апостоли.